любов в куфар

Любовта е там, където сме самите ние

1389
Любовта е в разхлабената вратовръзка на мъжа до рояла, осъзнал самотата на Егото си.
Любовта е с грубите ръце на докера, с които бърше сълзите си,когато тишината в дома му е по-страшна и от умората.
Любовта е в тъжните очи на полет към дом, в който не те чака никой, защото онзи някой вече го няма.
Любовта е в аромат, който те кара да се обърнеш,очаквайки с прималяло сърце да видиш силует.
Виждаш непознат.
Отваряш бутилка вино,за да удавиш този момент от деня.
Любовта е слабост в коленете и рокля с гол гръб, въпреки студа навън.
Високите токчета са, за да си висока толкова,че да гледаш право в очите му.
Навън е студено, а неговият кафяв поглед напомня на горяща цепеница в камината.
Да мълчи, ти да мълчиш двойно.
Да го виждаш рядко.
Да тръгвате по едно и също време, в двете противоположни посоки на света.
Всичко ви е простено.
Дори, че сте си позволили да прахосвате любов, пиейки кафето си в комфорта на самотата.
В различни части на града, в които никой не живее наистина.
Любовта ви притежава, не разсъждава,прави живота ви  лесен, а вие го завързвате на възел и го заплитате все повече в панделки от кисели усмивки и напразни обещания.
Любовта ви притежава и ви носи като ключодържател във връзката с всички свои клпчове, които не отварят точно твоята врата.
Защото тя е отключена винаги,когато твоето равно на Любов ти дойде на гости.
И остане без четка за зъби, без тениска за сън и без обещание за утре.
Остава, за да пиете кафето си заедно на сутринта.
Остава, за да измълчите всички глупави клишета и да приберете целия миг в куфар с код.
Забравяте кода и само си спомняте какво е имало в куфара, без да можете да го отворите отново.
Притежава ни любовта.
Разпръсква ни по паветата.
Разстила в сърцата ни есенна мъгла.
Любовта наистина може всичко!
Лекува всичко.
Прахосва понеделниците в недели.
Любовта може.
Стига ти да я можеш.
И да го поискаш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *