часът е малко

Часът е малко след три следобед

1899

В работен ден, с всичките му ангажименти и задачи за изпълнение.

А аз вече часове наред се опитвам да стана и да се облека, за да свърша всичко.

Защото трябва.

Защото живея живот на възрастен.

Защото да бъдеш отговорен е най-важното нещо.

Да забравиш за себе си и за твоите нужди-също.

Да бъда облечена като от списание, с прическа,грим и подходящите бижута.

Да съм станала рано,да съм пила кафе,да съм изчистила,да съм се изкъпала и намазала с всички щуротии,за да защитя кожата си от слънцето, вредните радикали и времето.

После срещи,куп задачи и решения, които трябва да взема.

Изобщо съвършенството изисква жертви.

По-точно жертва-мен самата.

Изморена съм,въпреки че съм ходила на море,планина,излизам с приятели и правя куп красиви снимки на красиви места.

Изморена съм.Точка.

Душата ми опитва сякаш да открие своята топлинка през много тънък процеп,който съм й оставила да живее.

Останалото място е заето от “трябва”.

Щастлива ли съм?

Нямам време да мисля.

Би трябвало, предполагам.

Правя каквото се очаква от мен,опитвам се да бъда добра дъщеря, добър приятел,добра в работата си.

Изслушвам всички,давам съвети и се опитвам да пиша на близките си приятели всеки ден.

Дали са добре,дали имат нужда от нещо.

Днес реших да напиша писмо към себе си.

Първо да ги измълча тези думи,макар и с чувство за вина.

Трябваше отдавна да бъда сред ангажиментите си.

Какво правя полугола с книга и кафе по това време?

Не зная.Някак сюрреалистично е.

Изморено и истинско.

Искам да мълча, да чета и да пиша.

Да си напиша приказка за мен самата и както всички вълшебства, тя да се сбъдне със звука на сбъдване и звезден прах от приказките.

Искам да ми е тихо и да търся път към себе си, без угризения.

Без вината,която има всеки път това “трябва”.

Просто съм изморена.

И това няма нищо общо с недоспиване.

Може би е между мен и малкото пространство, което съм оставила само за мен в света си.

Може би е нещо, от което всички боледуваме, но не си признаваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *