Author Archives: Silviya

Когато е тъжно мълчим

7

Тишината е с най-пронизващия звук. Преминава със скоростта на една приключила любовна история през ума и задълбава своите тъжни нотки на спомени до дъното на всяка емоция. Преобръща всички спомени , имитира смеха на някой любим и те моделира. Научава те отново да говориш за любов , да си я позволиш. Ще ти прошепне името […]

На мъжете,които ме промениха

1189

Има хора,които приличат на сезони. Има сезони,които напомнят на човек. Ето например лятото ми напомня страшно много на красив мъж,който никога не остарява. От тези мъже,които сякаш живота създава на 40 и те завинаги остават да живеят там. Леко прошарени,сякаш изгорели от силното слънце коси. Сини очи,удавили безброй  женски въздишки. Леки бръчици около очите,сякаш морски […]

Рисуваш ме щастлива,рисувам те обичан

1633

От малка съм художник. Рисувах пейзажи,любимото си куче,вази с цветя и сърца в причудливи цветове. Като порастнах с невидими четки рисувах мъже. Мъж като мъж,оцветен в любовта ми и със суперсила,създадена му от влюбена жена. Оцветявах,триех,пак оцветявах и образът вече нямаше нищо общо с реалния. Стоп.Мъж-разочарование. И после отново-влюбена жена,ярки цветове,суперсили… Големите очаквания бавно триеха […]

За Август

1797

Август си отива. Ей го-изтича между солените ни кожи, между узрелите смокини и натежалата гръд на земята. От нас не иска да го изпращаме, а да се полюбуваме на последния му залез. Да му благодарим , да избършем сълзите. да приберем уроците му в пазвата си и да опитаме захаросаните спомени на порции. По малко […]

Ще те помня,ще ме помниш

1859

Лятото е изпълнено с мързеливи следобеди.Ухание на лимони,море,пясък,любов,мъжки парфюм,аромат на женска кожа.Безкрайно синьо,което празнува живота с разбиващи се вълни.Мечти. Ще ги сбъднем по-натам. Сега е хубаво да сме тук,излегнали се на хамака.Тихо е,само някъде в далечината се чува шума на света,на града,на лудостта. Тук е безвремие. Любов. Едва докосваме пръстите си,с нежност,в мълчание. Малки късчета […]

Лятото на любовта

2570

Мокри,щастливи и с преплетени сърца сме се излегнали на хавлията,която купихме на път за плажа. Нарочно забравихме нашите,приютили спомени от самотни лета,които не познаваха нас двамата. Една хавлия,за да няма разстояние помежду ни. Да няма ивички пясък разстояние между душите ни. Да бъдем едно цяло. Слънцето между нас рисува сърца,а аз те гледам жадно и […]

В света на чудесата аз съм твоя

3037

Една мелодия и затварям очи. Искам да те видя със сърцето си. Това е моят начин да съм на мястото,на което искам да застина във вечност. Ти си до мен,аз съм боса и съвършено щастлива. Безкраен и съвършен пясък пред очите ми и слънцето,което никога не кани есента в танц. То танцува с нас и […]

Пътят към теб

2450

Между твоят и моят свят се върви повече от цяла година по път с много завои. В слънце ,дъжд и сняг,аз вървя към теб. Понякога поспирам,за да се полюбувам на гледката,но едното око все е взряно в далечината. Все гледам дали не си тръгнал и ти,дали ме търсиш както аз теб. Горещо ми е,неизказаните думи […]

Лятото на нашата любов

2151

Не съм обичала така преди теб. Никога не съм докосвала нечия кожа с върха на пръстите като пред олтар. Не съм целувала ,загледана в безкрайността на тъмните ти очи. Порозовелия е от целувки устни. С тези устни да се усмихваш до безкрайност. Да се смееш шумно и неприлично до безкрайност. Да галя косите ти като […]

Не те обичам…до следващия път.

2390

Да спреш да виждаш този,който обичаш е жестоко наказание. Сякаш някой изтръгва от сърцето ти живеца. Сякаш някой ти е отнел възможността да се наслаждаваш на живота през очите на любимия,или ти е изтръгнал способността да вкусваш живота. Ей така,без предупреждение. Следват нервни сривове,няколко реки от тъга и прераждане. Нова планета,без орбита и нужда от […]