Сбъдни се!
С едно примигване и годината се изплъзна между дните ни.
И никога,ама никога няма да се повтори.
Сбъднахме ли?
Променихме ли се?
Спазихме ли обещанията си?
Бяхме ли човеци?
Останахме ли човеци?
Запазихме ли себе си?
Обещания,разочарования,успехи,любов.
Минута,дълга като ден.
Часове,изнизали се като минута.
Празник от малките победи,
загубени в големите.
Обичаме,съмняваме се,губим се,откриваме се в нечии очи.
Забравили сме да се наслаждаваме,помним някакъв мъничък момент,запечатал се в съзнанието ни.
Ту препускаме,ту животът е на пауза.
Птичи песни.
Слънцето,липсата му.
Лятна вечер и щурци.
Ухание на печени чушки.
Студени ръце,които топлим в нашите.
Пишем история,забравяме написаното.
Повтаряме грешките.Пишем история.
С многоточие.
Вярваме в бъдещето.
Обещаваме си.Не го сбъдваме.
Пишем бъдеще в картата на звездното небе.
Забравяме да погледнем към звездите.
Хората сме пълни противоречия,празни в тъгата си.
2023 е тук.Няма я.
2024 е тук.Да премигнем бавно,да я изпълним с живот.
Да я приберем при хубавите години и да не забравяме,че можем да летим.
Нагоре.Високо.
С благодарност,каквато заслужава всяка подарена година.Защото тя не ни принадлежи и никой не ни я обещава.
И все пак-ден 1.Започни да живееш.
Вашият коментар