Затвори очи.
Запали лампата към себе си и остави счупените парчета по пода.
Ще ги залепим,но не сега.
Ти мислиш,че си бил обичан и отричаш да е хубаво.
Знаеш само да боли.
От фрактура на счупено доверие и няколко погубени мечти.
Не се срамувай от синините.
Остави ме да целуна леко с устни местата,където си бил победен.
Си бил ожулен.
Си се предал с въздишка.
Устните на обичаща жена са мехлем,а чаят е отвара.
Приготвям го със запарена вода и стръкове билки,флиртували по височините с лятното слънце.
Говоря му,докато ти го сипвам.
Да ти сгрее сърцето,да отнеме от него миналите и недостойните.
Да ти зачерви страните от щастие и да изпълни погледа ти с копнеж.
Не чай,а душата ми ти сервирам.
Отпивай по малко,да имаш за цял живот.
Лекувай се с нея,запознай я с твоята и се настани удобно до нея под меката завивка.
Хубаво е да си у дома.
При мен.❤️ търсих и припознавах.
Все очите си обвинявах,че не те виждат в тълпата.
Все измивах сърцето си със сълзи,да е готово за теб.
Все преминах из тъмните стаи на ума си и притихвах,чакайки за щастие.
Изморих се от бягане,лутане и търсене.
Ненадейно,седнала на тротоара на живота,те съзрях.
Къдрокос,като вълните на морето през август.
С мекотата на лятото,което отразяваше в очите си,ме завладя.
Припознах вечното “обичам те” в теб.
Острата ти набола брада ми напомняше за всички борби,които си печелил.
За тези,които си губил,напомняха побелелите косъмчета.
За вярата в нас ми напомняше усмивката ти.
А за бъдещето трябва да се погрижим двамата.
Да си поливаме мечтите с думи.
Да си ги галим с разтворени устни.
Щастието иска да живее в теб и мен.
А аз съм на тротоара на живота.
Видя ли ме,както аз теб?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.