Пролетта изважда от сърцата ни цветовете,с които оцветяваме живота.
Разпръсква ги по себе си като изкусен художник.
Приплъзва с четката си по синьото небе и ни подарява залези,изгреви,розово небе.
Пролетта е танц,нов живот,разлистване.
Пролетта ни подтиква да хванеш ръката ми и да избягаме.
Да бягаме от страха,от липсите и да изпълним дните си със смисъл.
Пролетта разпръсква морската вода по лицата ни в неочакван неделен следобед.
Предизвиква ни с това,което не смеем да изречем или признаем.
А сладостта на устните ти лепне по езика ми с аромат на сладко от ягоди.
Леко загоряло сладко от напиращото слънце и като че ли карамелизирано
от сладките думи,които ми шепнеш.
Не смеем да говорим на глас за нищо важно.
Да не ни чуе птица,да запее най-хубавата си песен,още преди пролетта да е напъпила напълно.
Аз и ти сме пролетта на любовта.
Ухаем на прясно окосена трева от полянката,на която неделя се превърна в смисъла на цялото ни съществуване.
Да,оставих най-хубавото за накрая.
За неделята на нашата любов.
Вашият коментар