Как да съхраниш моментите на щастие? Ще ти кажа моята тайна.
Не съм съвършена.
Но пък душата ми е.
С нежни линии от обич е изрисувана в моята форма на любов.
Емоцията е мой белег и единствена сила.
Обичам да се усмихвам широко и да се кискам неподправено.На глупости.
От онези,които само аз и моите хора разбират.
Не ни трябва да ни разбират другите,а и други не ни трябват.
Харесвам си фините бръчици,които издават не с годините,а с усмивките.
Които разкриват къде са се стичали сълзи.
Не се харесвам на снимки,но обичам да се снимам.
Не харесвам черни торби за боклук (кой би се сетил за това?!)
Обожавам аромата на изпрани чаршафи и на Неговото слепоочие.
Обичам да меся хляб като ритуал
За заземяване.
Италия е моето кътче щастие.
Слушам музика със затворени очи.
Или широко отворени от изумление.
Обичам да пия кафе в леглото и да се излежавам до неприлично късно.
Работя много до лудост.
Важно ми е всички мои приятели да са добре и се грижа да привързвам счупените
им сърца и да натискам раните,които се лекуват само така.
Не мога да издържам на мъжки погледи и засрамено навеждам глава.
Неразбираема съм понякога и за себе си.
И казвам “обичам те” често.И винаги го мисля.
Предателството подминавам с мълчание и урок в душата.
Имам натрапчив ум,хиляди мисли и разпилян алгоритъм.
На моят си живот.
В моят свят.
Идваш ли?
Силвия Желева
Вашият коментар