Пиша рядко.
Внимателно галя думите като диаманти.
Като любим мъж.
Ухажвам ги и съм много внимателна да не нараня тях,себе си,другите.
Живея в свят,който е само мой.
Там съм събрала най-важното за себе си,най-милите си хора и си го пазя.
Оставам насаме с тишината,говоря й,обичам я.
След това я прибирам в себе си на топло.
Времето вътре в мен е пролет.
Въпреки дъждовете,продължителната зима,опустошаващото слънце и липсите.
Тези липси така и не ги преживях,така и не ги захвърлих в ъгъла на душата си.
Все си ги галя,премислям ги и някак си ги преживявам.
Всеки ден,някъде дълбоко в мен е потръпвам от липса.
И въпреки това е пролет вътре в мен.
Зажадняла за хубави новини,за много високи в делата си хора,за погалване и нежност.
Ами че тази пролет вътре в мен така и не успя да върне усмивката ми от преградите,които си построих!
Външния свят може много да наранява,да знаете.
Може да доведе до лудост пролетта и да я убеди колко е кална,ненужна,безмислена.
А пролетта като страда вали.
Вали на порои,с тихи и задъхани капки,с набраздено от облаци небе(очи).
Ех,тези думи!
Как умеят да опишат всяко едно състояние,да се изливат на пресекулки,да разрушат ненужните въздушни кули.
Пиша рядко.
Все по-рядко.
Все по-дълбоко и с все по-малко посвещения.
Не,не искам да давам име на любовта,на приятелството,на близостта.
Те си нямат имена,а само посетители.
Сърцето ми посещават хора с всякакви претенции.
С желание да бъдат любими,любящи,истински,завинаги.
После си тръгват и остава пусто.
Затова днес сервирам само на този,който не иска да бъде нищо повече от това да остане.
След това ще му давам късче любов.
Може би и приятелска длан.
А може и целия си свят.
Но от пролетта си повече на никого не бих дала.
Момичето април е неразбрано от мъжете-есен,от приятелите-зима и от всички прегорели души.
Момичето пролет е цяло,макар и липсите.
От Силвия,която пише все по-рядко.
Защото обича думите като скъпоценност.
И така и ги раздава.
Вашият коментар