Поезия за душата Рисуваш ме щастлива,рисувам те обичан септември 5, 2021 By whe_min От малка съм художник.Рисувах пейзажи,любимото си куче,вази с цветя и сърца в причудливи цветове.Като порастнах с невидими четки рисувах мъже.Мъж като мъж,оцветен в любовта ми и със суперсила,създадена му от влюбена жена.Оцветявах,триех,пак оцветявах и образът вече нямаше нищо общо с реалния.Стоп.Мъж-разочарование.И после отново-влюбена жена,ярки цветове,суперсили…Големите очаквания бавно триеха като с гъба ярките му цветове и той избеляваше до невзрачен.Или до този,който е бил всъщност.Отново четките на моето въображение бяха виновни.След това спрях за оцветявам,а дорисувах и украсявах …Пак,и пак,и пак…И после той ме срещна.Сивият-без цветове,без четки и измислени фантазии.Той съвършено е нарисувал себе си с годините.Платно,изцапано с грешки,живот и много случки.Детайлно изваяно и с мъжка сила,колкото е нужна.А аз?Аз прибрах четките си и не търся цветовете му.А той ми рисува щастие всеки ден.Без да е измислено. share
Вашият коментар