Август си отива.
Ей го-изтича между солените ни кожи,
между узрелите смокини и натежалата гръд на земята.
От нас не иска да го изпращаме,
а да се полюбуваме на последния му залез.
Да му благодарим ,
да избършем сълзите.
да приберем уроците му в пазвата си и да опитаме захаросаните спомени на порции.
По малко през есента,
за да има и няколко стичащи се като сочна праскова хубави мигове,останали за спомняне и през студената зима.
Август ни учи,че можем да се стоплим и през най-студените дни.
Зависи дали носим жар или
огън.
Дали обичаме или настояваме да бъдем обичани.
Август е един малък урок за живеене,лято и преходността между щастието и нуждата да помълчим в празнотата си.
Август.Сезон с характер.
Пак бъди!
Значи,че сме живи!
Любов в куфар
Вашият коментар