Мокри,щастливи и с преплетени сърца сме се излегнали на хавлията,която купихме на път за плажа.
Нарочно забравихме нашите,приютили спомени от самотни лета,които не познаваха нас двамата.
Една хавлия,за да няма разстояние помежду ни.
Да няма ивички пясък разстояние между душите ни.
Да бъдем едно цяло.
Слънцето между нас рисува сърца,а аз те гледам жадно и си мисля колко красиви приказки можем да напишем.
Мълчим си с тебе,толкова е красиво мълчанието между двама влюбени!
Леко докосвам кожата и мислите ти.
А ти се усмихваш леко унесен,в тишината на морския бряг и шума на вълните-има съвършени моменти.
Има дългочакана любов.
Има сърце,което не прилича на твоето.
Но го обича,без условия и без многоточия.
Щастие се строи лесно,когато обичаш.
Вашият коментар