Между твоят и моят свят се върви повече от цяла година по път с много завои.
В слънце ,дъжд и сняг,аз вървя към теб.
Понякога поспирам,за да се полюбувам на гледката,но едното око все е взряно в далечината.
Все гледам дали не си тръгнал и ти,дали ме търсиш както аз теб.
Горещо ми е,неизказаните думи горят под краката ми,а прахът от застояли обещания ме задушава и съм на път да се откажа.
Но как да се върна назад,след като път натам не съществува.
Много ме измориха нелепите усмивки,които срещнах в километрите към теб.
Много малко очи видях в погледите им.
Много малко припознах за човеци.
Все пак вървя и те търся.
Знам къде си,не бъркам улици и завои,не ми трябва и пътна карта.
Но наръчник към сърцето ти отдавна трябваше да напишеш.
Откъде да събера цветя,за да ти ухая на пролет и колко луни да приютя,за да ме обичаш?
Кои думи опитомяваш,кои истини предпочиташ да сервирам?
Вървя вече повече от 400 дни с теб в мен и се оглеждам.
За знаци,за твоята сянка ,за твоите следи,някъде в прахта.
Вървя,любов.
Не спирам.
Дори да е много трудно понякога.
Дори да не зная дали си у дома.
Вървя.
Не зная как иначе да живея.
Вашият коментар