Ще бъде мъж или няма да бъде?

Самотата ми е по-силна от повечето мъже.

Затова съм сама.

Ето,отговорих на погледите,задаващи ми все този въпрос.

Не ми се влюбва в предвидими,безполезни за себе си,отдавна забравили значението на думата “мъж” мъже.

Мъжът,който има място в сърцето ми…

Да,мога да го опиша.

Той има способността да съблече деня от мен и да погали мен самата под всички онези страхове,бариери и спирачки.

Той не е средностатистически и изобщо не може да влезе в нито една статистика,защото не е обикновен.

Не е мъжът от 8 до 5,не е и онзи,който живее в нощите с алкохолните градуси  и големите компании.

Не е страхлив,нито смешно смел.

Мъжът до мен е наясно със себе си,с навиците и пороците си.

Не рамкира любовта и не я усложнява с цитати,писани от някой друг.

Любовта го обича и няма търпение да се събуди между нас,сгушена в признанието “най-сетне те намерих”,което ние изричаме само с поглед.

Мъжът,който ще накара вратата на сърцето ми да проскърца и да се отвори широко,ще бъде красив.

И не говоря за перфектните пропорции,а за красотата в мислите му.

Ще умее да променя въздуха с добротата си,да стои високо в очите ми и ще е далеч от всякакви дребни низости.

На такива дребни души се нагледах,изморих се все да стърча и да чакам да погледнат нагоре.

Не съм перфектна,дори не съм и близо до съвършенството.

Но мога да рисувам съвършени линии в любовта,да създавам лабиринти от моменти,от които да не търсим изход.

Имам си празноти,ръбове и много сълзи,складирани някъде в мен.

Излизат от време на време,доста често понякога.

Но от такива дреболии мъжът до мен може да построи удобно мълчание в неделен ден и да остави ръбовете ми да се загладят сами.

Мъжът е мъж,жената е жена и така трябва да бъде.

Да трябва!

Никак не обичам тази дума,но точно тук е много наложителна.

Иначе оставя вратички и процепи,през които някой да се провре и да обърка света ми.

А аз вече нямам време за различни сезони от лято.

Затова мъжът е мъж,а аз жената-лято,дом,уют,грижа,ненужна драма,страхове,топъл чай от всички мили думи на света и малко сълзи понякога.

Мога и да не плача,но не е препоръчително.

Не искам над нас да надвисват облаци,които да създават усещане зя тягостно напрежение.

По-добре да изплача женските си капризи.Толкова ми трябва и ще ми мине.

А мъжът до мен няма и да потрепне,познавайки ме,без да има претенции,че е така.

Любовта е абсурд между мъж и жена.

Нито един поет не го е описал докрай,затова и все сме жадни за приказки и поеми.

Търсим последните дума на едно почти вярно изречение.

А последната дума винаги е на мъжа,нищо че е изречена от жената до него.

И преди да се доближите до някоя жена,бъдете сигурни,че сте по-добри от самотата й.

Иначе просто подминете без претенции и сложни увъртания.

Мъжът е мъж.

А това вече никак не е на мода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *