Ако можехме да намерим тъгата,забита в сърцето,щеше ли да победи любовта?
Ако можехме да не се срамуваме от себе си,от низостите си,щяхме ли да ги разкажем на глас?
Дори да треперят думите.
Дори да бъдем неразбрани.
Недолюбвани.
Дори да ни обърнат гръб?
Дори да пропаднат всички пътища. Щяхме ли да говорим за низините или хората умеем да признаваме само висините в постъпките си?
Мога ли да призная,че мисля за всичко друго,освен за теб?
Ти си там,където ме остави неразбрана.
Аз съм тук,където успях да достигна с много рани в коленете и сълзи в ума.
Нито плаках,нито те почувствах.
Всеки,изоставил сърцето си при някого,желае да се върне.
А онова,което най-много желаеш,най-много не трябва да ти се случва.
Докато не намериш тъгата,не я погалиш,не я излекуваш и изпратиш със “сбогом”.
Вашият коментар