Всеки от нас има своята зима.
Скрива я дълбоко в себе си,оставя я да отвее всичко ненужно и понякога в бурята губим хора и чувства, които сме смятали за нещо ценно.
За добро е, казват.
Вътре в нас приличаме на клоните на дърво през зимата,голи и тъжни .
Клони, били някога зелени и кичести,носещи усещане за пролет, за лято, за хубави дни.
Днес те приличат на тъжни самотници.
Днес самотата и неловката тишина се е настанила при много от нас също.
Търсим себе си,намираме се в другите,губим се в тях и разпиляваме лятото на нашите чувства в измамно усещане за вечност.
После пак е зима.
Докато не се появи този някой,който ще освети празното вътре в теб и ще украси самотата ти с празници всеки ден.
Този някой, който няма да ти обещава нищо,просто ще те кара да гледаш небето и да виждаш винаги сърца в облаците.
Понякога и в очите му.
Вашият коментар