Мама ме научи, че една жена е обичана, когато е правилната за един мъж…

Мама ме научи, че една жена е обичана, когато е правилната за един мъж.

Че за него тя ще е винаги синоним на любовта.

Ще е точно толкова висока,колкото той да се наведе да я целуне.

Сякаш се прекланя пред ореола от обич,която тя му дава.

Сякаш склонява глава и въпреки всички “но” обича.

Като за първи път.

Като за последна минута от живота си докосва устните й и жадно отпива.

Такава е любовта.

Пълна с противоречия,стихове и съвпадения.

Жената,казва ми мама,носи усмивката си като оръжие.

И винаги я използва.

Така като му стане тежко в душата на мъжа,той ще си спомни нейните светлинки в очите.

Терапия е една женска усмивка,лек!

Всичко умее една жена-любовница е,майка,лечител,слушател,дори съвест е на мъжа.

Такава,че две думи ще каже и ще застанат като воденичен камък в съзнанието му.

Ще ги сънува,преживява и един ден ще помъдрее.

Не,няма да порастне.

Мъжете са деца с очите на възрастен-уж мъдри,ама в сърцата им все живее хлапак.

Неговата жена знае границите му,прекрачва ги и често го оставя да затръшне вратата от безсилие.

Докато се върне по-силен.

Без да търси кой е прав и кой крив.

Той знае,че тази везна е счупена,когато обичаш.

Мери се единствено пулсът,когато си до нея.

Събужданията от косата й,която те гъделичка.

Жената познава всичките ти страхове,

мисли и тъмни страни.

Знае и как да проветрява душата ти.

Знае как да те накара да грабнеш куфара и да забегнеш нанякъде отведнъж.

И да разбереш,че това бягство е единственото завръщане към себе си,което си правил.

Страстта е жена.

Жената е.

Само не е половинка,защото тя обича само цели мъже.

А те са малко.

И на това ме научи мама