Представете си тезгях, на който предлагат сезоните на душата.
Пролетна еуфория, лятно безвремие, есенна тъга, самотата на зимата.
Кой от тях бихте избрали вие?
Най-нежеланият сезон е този, който самите ние носим в себе си и ни е страх да преживеем.
Този,който ще бръкне в килерчето на сърцето и ще завихри прахта на чувствата.Тези, които вечно крием под килима.
Тези,които най-много ни задавят в гърлото, тези, които предизвикват зачервени очи.
Дали сме алергични към силните чувства?
Към неудобните емоции?
Към истинската сила на думите?
Дали ни е страх от истината?
Вътре в нас е овехтяло от неистини, от емоционален багаж,от сезони, които не искаме да преживеем.
А трябва.
Важно е да опознаем годишните времета,които носим в себе си.
Да изчистим ъглите, където често самонаказваме чувствата си.
Да отворим прозореца на есенна, зимата и да вдишваме от самотата.
От тъгата на това, което би могла да бъде,но не е .
От студът, в който се самонаказваме от страх.
Хубаво е да бръкнем там, където сме най-прашни.
Прахта е тъгата на изоставените домове.
А ние -небрежни чистачи
Вашият коментар