В работен ден, с всичките му ангажименти и задачи за изпълнение.
А аз вече часове наред се опитвам да стана и да се облека, за да свърша всичко.
Защото трябва.
Защото живея живот на възрастен.
Защото да бъдеш отговорен е най-важното нещо.
Да забравиш за себе си и за твоите нужди-също.
Да бъда облечена като от списание, с прическа,грим и подходящите бижута.
Да съм станала рано,да съм пила кафе,да съм изчистила,да съм се изкъпала и намазала с всички щуротии,за да защитя кожата си от слънцето, вредните радикали и времето.
После срещи,куп задачи и решения, които трябва да взема.
Изобщо съвършенството изисква жертви.
По-точно жертва-мен самата.
Изморена съм,въпреки че съм ходила на море,планина,излизам с приятели и правя куп красиви снимки на красиви места.
Изморена съм.Точка.
Душата ми опитва сякаш да открие своята топлинка през много тънък процеп,който съм й оставила да живее.
Останалото място е заето от “трябва”.
Щастлива ли съм?
Нямам време да мисля.
Би трябвало, предполагам.
Правя каквото се очаква от мен,опитвам се да бъда добра дъщеря, добър приятел,добра в работата си.
Изслушвам всички,давам съвети и се опитвам да пиша на близките си приятели всеки ден.
Дали са добре,дали имат нужда от нещо.
Днес реших да напиша писмо към себе си.
Първо да ги измълча тези думи,макар и с чувство за вина.
Трябваше отдавна да бъда сред ангажиментите си.
Какво правя полугола с книга и кафе по това време?
Не зная.Някак сюрреалистично е.
Изморено и истинско.
Искам да мълча, да чета и да пиша.
Да си напиша приказка за мен самата и както всички вълшебства, тя да се сбъдне със звука на сбъдване и звезден прах от приказките.
Искам да ми е тихо и да търся път към себе си, без угризения.
Без вината,която има всеки път това “трябва”.
Просто съм изморена.
И това няма нищо общо с недоспиване.
Може би е между мен и малкото пространство, което съм оставила само за мен в света си.
Може би е нещо, от което всички боледуваме, но не си признаваме.
Вашият коментар