Там, където погледът може да достигне,нито една прегръдка не може.
Например за мен неговите очи с цвят на топло лято и мед са на всяка една снимка,от която ме гледа.
Във всяка една наша среща аз виждам дълбочината на чувствата си в него самия.
Той е в мен и аз съм в него.
И очите ни,като малки пъзелчета, са открили своите липсващи парченца щастие.
Прегръщам го с очи, с нежни пламъчета стоплям сърцето му и не искам да изпускам точно него от поглед.
Това е силата на очите-с тях виждаш своята причина за щастие.
Невинаги прегръдките носят нужната топлота.
Защото понякога са студени.
Понякога разрушават бариери само привидно .
Понякога са придружени с въздишка.
Винаги ми е било някак символично как прегръщайки се,гледаме в различни посоки.
Прегръдките спасяват животи,когато са дълги и напоени с чувства.
Късите,бързи прегръдки сякаш отнемат от нас.
Не носят заряд,не носят нужната топлина.
Не се прегръщайте с най-свидните си-гледайте ги.
Прониквайте през пукнатините им надълбоко и ги лекувайте.
Стопляйте ги със слънцето на своя поглед и им подарявайте гледки,които ирисът да запечата.
Не премигвайте от любов,
не изпускайте жест или мимика на любимия.
Гледайте го.
Вирус в погледите няма.
Освен този на любовта.
И ви го пожелавам…
Вашият коментар