Все още докосването с очи не е забранено.

Там, където погледът може да достигне,нито една прегръдка не може.

Например за мен неговите очи с цвят на топло лято и мед са на всяка една снимка,от която ме гледа.

Във всяка една наша среща аз виждам дълбочината на чувствата си в него самия.

Той е в мен и аз съм в него.

И очите ни,като малки пъзелчета, са открили своите липсващи парченца щастие.

Прегръщам го с очи, с нежни пламъчета стоплям сърцето му и не искам да изпускам точно него от поглед.

Това е силата на очите-с тях виждаш своята причина за щастие.

Невинаги прегръдките носят нужната топлота.

Защото понякога са студени.

Понякога разрушават бариери само привидно .

Понякога са придружени с въздишка.

Винаги ми е било някак символично как прегръщайки се,гледаме в различни посоки.

Прегръдките спасяват животи,когато са дълги и напоени с чувства.

Късите,бързи прегръдки сякаш отнемат от нас.

Не носят заряд,не носят нужната топлина. 

Не се прегръщайте с най-свидните си-гледайте ги.

Прониквайте през пукнатините им надълбоко и ги лекувайте.

Стопляйте ги със слънцето на своя поглед и им подарявайте гледки,които ирисът да запечата.

Не премигвайте от любов,

не изпускайте жест или мимика на любимия.

Гледайте го.

Вирус в погледите няма.

Освен този на любовта.

И ви го пожелавам…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *