Любовта влезе през вратата на сърцето, за която всички търсим ключ…

Любовта влезе през вратата на сърцето, за която всички търсим ключ.

Всъщност е винаги отключена.

Пристъпи плахо по скърцащото недоверие.

Изпълни ме с емоции и цветове.

Нарисува ми мечта и смекчи ъглите.

Запозна ме с лицето на слабостите ми и го погали.

Успя да ме помири с мен самата и остави морските вълни да ме доближат.

Обърна очите ми към сърцето, събра счупените ъгълчета, които ме порязваха до болка.

Запознах се с топлината, чудесата, красотата, цветовете през други очи, уханието на свестен мъж.

Многообразието на чувствата и приемането на всеки малък недостатък.

Моделираме и заглаждаме несъвършенствата с ръце, целувки и много нежност.

Търсим път с приемане, с музика и с малки жестове,които имат много голямо значение.

Някъде там пред нас са безкрайните сини морета, някъде там синьото е обещание за вечност.

Някъде между това лято, изминалата зима и сгушената есен открих себе си в теб.

Готова съм да обикна всеки твой сезон, любов.

И винаги ще е безкрайно цветно, и винаги ще е с аромат на грижа.

Точно преди да забравим настъхналата кожа от силата на влюбването, то ни хваща за ръка и ни повежда към безвремието.

Любовта не е обещание за вечност.

Тя е причината вечността да съществува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.