Любовта влезе през вратата на сърцето, за която всички търсим ключ.
Всъщност е винаги отключена.
Пристъпи плахо по скърцащото недоверие.
Изпълни ме с емоции и цветове.
Нарисува ми мечта и смекчи ъглите.
Запозна ме с лицето на слабостите ми и го погали.
Успя да ме помири с мен самата и остави морските вълни да ме доближат.
Обърна очите ми към сърцето, събра счупените ъгълчета, които ме порязваха до болка.
Запознах се с топлината, чудесата, красотата, цветовете през други очи, уханието на свестен мъж.
Многообразието на чувствата и приемането на всеки малък недостатък.
Моделираме и заглаждаме несъвършенствата с ръце, целувки и много нежност.
Търсим път с приемане, с музика и с малки жестове,които имат много голямо значение.
Някъде там пред нас са безкрайните сини морета, някъде там синьото е обещание за вечност.
Някъде между това лято, изминалата зима и сгушената есен открих себе си в теб.
Готова съм да обикна всеки твой сезон, любов.
И винаги ще е безкрайно цветно, и винаги ще е с аромат на грижа.
Точно преди да забравим настъхналата кожа от силата на влюбването, то ни хваща за ръка и ни повежда към безвремието.
Любовта не е обещание за вечност.
Тя е причината вечността да съществува.
Вашият коментар