Любовта много прилича на неделя през лятото.
Блажено усещане за безметежна тишина и бавно събуждане на града с натежали клепки.
Неделя е особено щастие, сякаш много различен ден.
Едно празнично е в душата ми, едно много подходящо време за обичане.
Обичам късното “добро утро”, шумът от кафемашината и аромата на теб по възглавницата, докато ми правиш кафе.
Вече си представям как с бяла тениска и сънена усмивка ми носиш късо кафе за дълго споделяне и безгрижни часове.
Ти си неделята на моята любов, а деня ми изпълваш с безумно щастие.
Мечтая за неделя през лятото, мечтая за теб и за пясъка по пръстите на краката ни.
Обичам да сме един до друг, без да е ясно къде е моето начало и къде е твоето.
Ти си моята уханна вечност, за която мечтая от дете.
Малките момичета мечтаят за своите принцове.
Всички ние сме неизлечими романтички от деца и ни се иска да пишем приказка, просто да четем е с усещане за липса.
Малкото момиче в мен ми маха от спомена и се е настанило в малката светлинка в очите ми, когато те погледна.
В твоите очи виждам моя хлапак, моето малко момче,моя мъж.
Влюбена, замаяна, сънена…
А моето кафе е вече готово, носиш ми го с разрошени обещания за неделя в едно вечно лято.
Вижте книгата на Силвия Желева „Любов в куфар“ тук
Вашият коментар