Да бъдеш любим на някого.
Да принадлежиш към нечие
Присъствие.
Да откриваш себе си в други ръце и най-сигурният бряг да е неговото рамо.
Всеки мъж е бил най-любим на нечия женска душа.
Всеки мъж е бил пристан на нечий бурни копнежи.
Всеки мъж има своето момиче.
С млади очи,все така млади като през първата среща,с все така красива усмивка след първото “обичам те”.
Мъжете са крепостта, в която да се скрием.
Те са вечните рицари, които ние очакваме с тръпнещи ръце и препускащи сърца.
Нашите момчета са причината за всички наши плахи и смели стъпки.
След думичката “любов” всяка от нас вижда в ума си Него.
Мъже с хиляди имена, лица, тела, ръце и гласове.
И всички до един с клеймо “любими”.
Благодаря на всеки един от тях за стоплените сърца.
За пеперудите, които никоя от нас не е виждала,но е усещала и още как.
За зачервените страни на лицата от любов.
За усмивката без причина в забързания ден.
За всяка песен, която придобива смисъл.
Благодаря за Любовта!
За вярата в чудеса.
За сбъдването.
Вашият коментар