Имам много тиха душа. Нищо не споделя и не казва на глас нито едно чувство…….

Имам много тиха душа.

Нищо не споделя и не казва на глас нито едно чувство.

Посява и си отглежда емоции, грижливо прибрани в нея.

Притихнала в себе си.

Така вече 34 години.

Тази странна душа има един навик.

Следи часови разлики.

Колко може да е лудо това!

Имам приятели навсякъде по света.

Когато при мен е 5 следобед и вече съм крачила из този ден, живяла съм му минутите,подишала съм от днес с пълни гърди…някъде по света сега се събуждат или все още спят.

Там някъде слънцето тепърва буди човешките тела за нов ден.

Тепърва някой ще се влюби, ще се разплаче или ще открие своето лице,заради което всичките песни и усмивки ще имат смисъл.

Меланхолията от дните, еуфорията от днес…всички я живеем в нашето различно часово време.

Първото кафе,първата чаша вино,първото заспиване “заедно”…

Толкова много въздишки има по тази земя, толкова много живот,толкова много споделена и несподелена любов!

Бих прелетяла дните в различните часови зони, за да ги изживея навсякъде  по различен начин.

Да бъда Силвия на много любими места.

Да съм влюбена на много езици, по много начини и в …все едно и също лице.

Днес живях с любовта си към теб, а някъде другаде тепърва се събуждам да я преживея.

А сега си представи колко много те обичам. Не можеш,нали?

Прибрала съм в тази душа.

Не я изговарям. Пиша я само.

А там някъде все още стоя недописана.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.