Да спреш да виждаш този, който обичаш е жестоко наказание….

Да спреш да виждаш този, който обичаш е жестоко наказание.

Силно задушаващо,без симптоматика за подобряване.

Сякаш някой ти е отнел възможността да се наслаждаваш на живота през очите на любимия, или ти е изтръгнал способността да вкусваш живота.

Ей така, без предупреждение.

Следват нервни сривове, няколко реки от тъга и прераждане.

Нова планета, без орбита и нужда от съзвездия.

Без космически чувства, но пък с нормални човешки.

Усещаш насладата от живота, без да се налага да има втори.

Смееш се на глупави комедии,купуваш си сама цветя и знаеш колко много означаваш за най-важните очи-тези, които виждаш в огледалото.

Без да се съмняваш в себе си, без да се налага да си винаги красива за някой друг.

Какво изцеление е влюбването в самите нас, дори и не подозираме.

Колко раздели са нужни, за да “отплепят” от теб слой от емоции, които водят до теб наистина.

Условието е едно:Без право на виждане.

Това е единствената раздяла, която изцелява.

Защото срещнеш ли го, звездите се пропукват от спомени за лято, ясно небе и топло тяло.

Или накратко:

Как краят става начало.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *