Дърво с корен. Детство със спомени. Никога не остаряваща душа.Детството е безгрижие,приказките на Ерих Кестнер, Джани Родари и книгите на Астрид Линдгрен, вярата в чудеса.
И да порастнеш има смисъл само, ако посетиш селото в Швеция на Емил от Льонеберя, прекрачиш мечтания увеселителен парк или пък целунеш онова момче наистина, без да ти се иска да избягаш след това.
Тъгата по детството е в аромата на палачинки, които никога повече няма да изядеш. Защото сача на баба е непокътнат от години.
В червеното червило, което е в моята чанта, защото мама отдавна не ходи с начервени устни. В събуждането сутрин с телефона, а не с майчината ръка.
А смисълът-да не порастваме, да продължаваме да се катерим с ожулени колене по едни други височини и да не се страхуваме от чувствата си. Детето е смелост.❤️
Вашият коментар