Загледана в пламъка на любима свещ…и замечтана в нейния аромат,връщащ ме някъде там в моментите на любов.Колко влюбени могат да бъдат две души,за да усещат аромата на свещ и тя да ги връща към едно пътуване.
В магазинчето при жената с хубавия шал.
Нали се сещаш,любов?
Всъщност този разговор е напълно безмислен,ако душите не бяха го преживели някъде преди,когато бяхме влюбени в другата реалност.
Защото думите лъжат,смисълът,който им предаваме е незначителен
Очите имат памет.Как иначе да обясня сърцата,които срещам навсякъде около себе си-в локви,в чашата с кафе или с обикновената плочка,чийто недостатък е издълбано то сърце?
Само аз мога да видя сърца навсякъде!
Аз,когато обичам!
Пиша това,увита в топла жилетка.
Обикновена жилетка си е,признавам си.
Но когато съм я купувала ми е напомняла за длани и докосване.
Как тогава да не я нарека любима?
Как тогава да не я обличам веднага след като дойде студът?
Кой стопля по-добре знаете ли?
Само причината за спомените и душата,в които съм ги оставила да „заседнат“ безусловно и завинаги❤️
А за Музата-нея не я откривам навсякъде,а само в Него.
Вашият коментар