Ще те помня,ще ме помниш

1855

Лятото е изпълнено с мързеливи следобеди.Ухание на лимони,море,пясък,любов,мъжки парфюм,аромат на женска кожа.Безкрайно синьо,което празнува живота с разбиващи се вълни.Мечти.

Ще ги сбъднем по-натам.

Сега е хубаво да сме тук,излегнали се на хамака.Тихо е,само някъде в далечината се чува шума на света,на града,на лудостта.

Тук е безвремие.

Любов.

Едва докосваме пръстите си,с нежност,в мълчание.

Малки късчета удоволствие.
Безвремие в едно лято.

Любов отвъд времето.

Ще те помня,ще ме помниш.

Ще бъдем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *