Рисуваш ме щастлива,рисувам те обичан

1636

От малка съм художник.

Рисувах пейзажи,любимото си куче,вази с цветя и сърца в причудливи цветове.

Като порастнах с невидими четки рисувах мъже.

Мъж като мъж,оцветен в любовта ми и със суперсила,създадена му от влюбена жена.

Оцветявах,триех,пак оцветявах и образът вече нямаше нищо общо с реалния.

Стоп.Мъж-разочарование.

И после отново-влюбена жена,ярки цветове,суперсили…

Големите очаквания бавно триеха като с гъба ярките му цветове и той избеляваше до невзрачен.

Или до този,който е бил всъщност.

Отново четките на моето въображение бяха виновни.

След това спрях за оцветявам,а дорисувах и украсявах …

Пак,и пак,и пак…

И после той ме срещна.

Сивият-без цветове,без четки и измислени фантазии.

Той съвършено е нарисувал себе си с годините.

Платно,изцапано с грешки,живот и много случки.

Детайлно изваяно и с мъжка сила,колкото е нужна.

А аз?
Аз прибрах четките си и не търся цветовете му.

А той ми рисува щастие всеки ден.

Без да е измислено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *