Не те обичам…до следващия път.

2317

Да спреш да виждаш този,който обичаш е жестоко наказание.

Сякаш някой изтръгва от сърцето ти живеца.

Сякаш някой ти е отнел възможността да се наслаждаваш на живота през очите на любимия,или ти е изтръгнал способността да вкусваш живота.

Ей така,без предупреждение.

Следват нервни сривове,няколко реки от тъга и прераждане.

Нова планета,без орбита и нужда от съзвездия.

Без космически чувства,но пък с нормални човешки.

Усещаш насладата от живота,без да се налага да има втори.

Смееш се на глупави комедии,купуваш си сама цветя и знаеш колко много означаваш за най-важните очи-тези,които виждаш в огледалото.

Без да се съмняваш в себе си,без да се налага да си винаги красива за някой друг.

Какво изцеление е влюбването в самите нас,дори и не подозираме.

Колко раздели са нужни,за да “отплепят” от теб слой от емоции,които  водят до теб наистина.

Условието е едно:Без право на виждане.

Това е единствената раздяла,която изцелява.
Защото срещнеш ли го,звездите се пропукват от спомени за лято,ясно небе и топло тяло.

Или накратко:
Как краят става начало.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *