На мъжете,които ме промениха

4662

Има хора,които приличат на сезони.
Има сезони,които напомнят на човек.
Ето например лятото ми напомня страшно много на красив мъж,който никога не остарява.
От тези мъже,които сякаш живота създава на 40 и те завинаги остават да живеят там.
Леко прошарени,сякаш изгорели от силното слънце коси.
Сини очи,удавили безброй  женски въздишки.
Леки бръчици около очите,сякаш морски вълни. Вечните закачки,лекота в общуването,липсата на очаквания.
И безкрайното подтиснато желание на влюбената жена да има право на очаквания.
Безсънни нощи,инсомния от любов,щурци и лекотата на битието.
Мъжете лято.
Тръгват си бързо като сезона,на който приличат.
Не се променят мъжете-лято,не ни омръзва на нас жените да им се надяваме.
Искаме да ги опитомим,да ги приберем в другите сезони.
А то си има хора,които имат нужда да заспиват до някого и други,които заспиват до себе си с любов.
Уютните мъже са като октомври-първо не ни харесват,защото са малко мрачни и никак нямат преднамерената веселост на прелетните птици.
Пристъпват бавно,сигурно и винаги ни прибират у дома.
Там,където е уютно и топло.
Те носят чадър,винаги шлифер и намират кестените за досадници.
Жените обичаме кестени!
Толкова много ползи сме си измислили,че притежават.
Обичаме и цветни листа,които разглеждаме под предпазливите слънчеви лъчи.
Облаците се разхождат като,че не могат да спят нощем.
Денем свъсено оглеждат от своето сиво цветната палитра на земята и сгушват влюбени между своите капки.
Мъжете октомври,ах мъжете-октомври.
Може и да измръзнем отначало от тях,но никога няма да ни удавят в море,не направо в океан от излъгани очаквания.
Те ще ни загладят ръбчетата,ще ни сложат чай от билки и ще ни купят книга,вместо коктейл.
Има мъже,които обичат цветята откъснати.
Има мъже,които поливат своите цветя,макар и непохватно. 

Има жени,които имат нужда да бъдат изгаряни. Има изгаряния,които някой жени повече никога няма да допуснат.
Има сезони за обичане.
Има  мъже,които приличат на сезони.
И знаят кои са.И се разкриват.
Жените трябва да се научим че есента не е тъга.

Тя приютява.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *