Лятото на нашата любов

2074

Не съм обичала така преди теб.

Никога не съм докосвала нечия кожа с върха на пръстите като пред олтар.

Не съм целувала ,загледана в безкрайността на тъмните ти очи.

Порозовелия е от целувки устни.

С тези устни да се усмихваш до безкрайност.

Да се смееш шумно и неприлично до безкрайност.

Да галя косите ти като дете.

Да навивам часовника 10 минути преди твоя,за да гледам теб вместо глътка кафе.

Да си ендорфина на сутринта ми.

Да си замечтания поглед през деня ми.

Да галя нашата снимка на дисплея на телефона ми като таен ритуал за сбъдване.

Да сбъднем всички пътувания.

Да покорим това щастие.

Да го изживеем.

Да му благодарим,че го има.

Да сме трима.

Да ни събужда радостта на живота,която има твоите очи и моите ръце.

Която е нашето ние.

Която ще ти напомня как са изглеждали очите ти през младостта,

Как си бил наивен и колко съвършена може да бъда тя.

Когато е нас.

Когато е Любов.

Семейство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *