За него…

1

661

Загледана в пламъка на любима свещ…и замечтана в нейния аромат,връщащ ме някъде там в моментите на любов.Колко влюбени могат да бъдат две души,за да усещат аромата на свещ и тя да ги връща към едно пътуване.

В магазинчето при жената с хубавия шал.

Нали се сещаш,любов?

Всъщност този разговор е напълно безмислен,ако душите не бяха го преживели някъде преди,когато бяхме влюбени в другата реалност.

Защото думите лъжат,смисълът,който им предаваме е незначителен

Очите имат памет.Как иначе да обясня сърцата,които срещам навсякъде около себе си-в локви,в чашата с кафе или с обикновената плочка,чийто недостатък е издълбано то сърце?

Само аз мога да видя сърца навсякъде!

Аз,когато обичам!

Пиша това,увита в топла жилетка.

Обикновена жилетка си е,признавам си.

Но когато съм я купувала ми е напомняла за длани и докосване.

Как тогава да не я нарека любима?

Как тогава да не я обличам веднага след като дойде студът?

Кой стопля по-добре знаете ли?

Само причината за спомените и душата,в които съм ги оставила да „заседнат“ безусловно и завинаги❤️

А за Музата-нея не я откривам навсякъде,а само в Него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *