Детелините на живота

2504

Всички търсим четирилистна детелина,сред стотици детелини с три листа.
Точно толкова красиви,точно толкова зелени и съвършени.
Но просто защото някой някъде ни е внушил,че четирите листа носят нещо по-различно,че са специални,защото се срещат рядко,ние не забелязваме красотата на цяло поле с детелини.
Търсим нещо,което кой знае защо ни трябва.
Така е и с връзките,приятелите и хората,които допускаме до себе си.
Взираме се в онези,които някак си са ни убедили колко са специални,важни,по-красиви и добри от други.
А всъщност в целия си живот срещаме толкова добри и качествени души,които са до нас без много думи и гръмки обещания.
А онези специалните с четирите листа ,всъщност изсъхват между страниците на живота,защото нито веднъж не са били до нас в изпитанията ни.
Оставят ни сами да се взираме в недостатъците си и да убеждаваме себе си колко сме виновни,че не сме нещо друго.
А всъщност всички сме прекрасни.
Не за всеки,не винаги.
Хората,които остават и в тъмнината,са тези,които пият от прекрасната роса на зазоряване.
С тях разцъфваме заедно,помагаме си,вдигат ни,когато сме изморени от Пътя.
Светът е пълен с трилистни детелини,красиви като себе си.
Пълен е и с четирилистни,притиснати между корици,изсъхнали от забрава и очаквания за необещано щастие.

Пожелавам си цъфтеж,поле от детелини за пламъче в очите,полет.
Не искам нищо специално.
Стига вече излишности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *