В света на чудесата аз съм твоя

1839

Една мелодия и затварям очи.
Искам да те видя със сърцето си.
Това е моят начин да съм на мястото,на което искам да застина във вечност.
Ти си до мен,аз съм боса и съвършено щастлива.
Безкраен и съвършен пясък пред очите ми и слънцето,което никога не кани есента в танц.
То танцува с нас и пръските на безкрайното море.
Ние двамата с теб сме любов между две души и тяхното лято.
Пътувахме хиляди километри един към друг,към непознато кътче,където да открием любовта.
Душите ни правят любов,очите ни правят любов,ръцете ни здраво стискат тънките пръсти на чувствата.
Ние сме тази песен,нежно носеща се по невроните в мислите ни.
Мелодия,докосваща всяка една част от кожата и понасяща ни към едно съвършено място.
Някъде много далеч.
Много далеч от реалността,която всъщност е най-голямата заблуда.
Аз и ти сме щастливи с полепнали песъчинки по лицата и завинаги акустирала любов.
Смеем се,вдигаме врява и целият свят е в този наш миг.
Отварям очи.
Аз и моята неделя се наслаждаваме на песента.
А някъде там в света на сбъднатите чудеса,ние с теб сме вечното лято между две сърца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *